разтушил

Речник на българския език

1. разтушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушил е производна форма на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтушил е производна форма на разтуша (мин. деят. св. прич. м. р.).