разтушил
1.
разтушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разтушил
е производна форма
на разтуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разтушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разтушил
е производна форма
на разтуша (мин. деят. св. прич. м. р.).