разтуши

Речник на българския език

1. разтуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтуши е производна форма на разтуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтуши е производна форма на разтуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтуши е производна форма на разтуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разтуши — повелително наклонение, ед. ч.

разтуши е производна форма на разтуша (повелително наклонение, ед. ч.).