разтушал

Речник на българския език

1. разтушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушал е производна форма на разтуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтушал е производна форма на разтуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).