разтушавал си

Речник на българския език

1. разтушавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтушавал си е производна форма на разтушавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтушавал си е производна форма на разтушавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтушавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтушавал си е производна форма на разтушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).