разтушавало си

Речник на българския език

1. разтушавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтушавало си е производна форма на разтушавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтушавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтушавало си е производна форма на разтушавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтушавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтушавало си е производна форма на разтушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).