разтушавало

Речник на българския език

1. разтушавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушавало е производна форма на разтушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтушавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтушавало е производна форма на разтушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтушавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтушавало е производна форма на разтушавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтушавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтушавало е производна форма на разтушавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).