разтушавала

Речник на българския език

1. разтушавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушавала е производна форма на разтушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтушавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтушавала е производна форма на разтушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтушавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтушавала е производна форма на разтушавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтушавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтушавала е производна форма на разтушавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).