разтушавал

Речник на българския език

1. разтушавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушавал е производна форма на разтушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтушавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтушавал е производна форма на разтушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтушавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтушавал е производна форма на разтушавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтушавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтушавал е производна форма на разтушавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).