разтурвало

Речник на българския език

1. разтурвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтурвало е производна форма на разтурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтурвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтурвало е производна форма на разтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтурвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтурвало е производна форма на разтурвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтурвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтурвало е производна форма на разтурвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).