разтурвал

Речник на българския език

1. разтурвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтурвал е производна форма на разтурвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтурвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтурвал е производна форма на разтурвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтурвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтурвал е производна форма на разтурвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтурвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтурвал е производна форма на разтурвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).