разтръскала

Речник на българския език

1. разтръскала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтръскала е производна форма на разтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтръскала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтръскала е производна форма на разтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтръскала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтръскала е производна форма на разтръскам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтръскала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтръскала е производна форма на разтръскам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).