разтрошил е

Речник на българския език

1. разтрошил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошил е е производна форма на разтроша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошил е е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).