разтрошило е

Речник на българския език

1. разтрошило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошило е е производна форма на разтроша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрошило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошило е е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).