разтрошила

Речник на българския език

1. разтрошила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошила е производна форма на разтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрошила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтрошила е производна форма на разтроша (мин. деят. св. прич. ж. р.).