разтроши

Речник на българския език

1. разтроши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтроши е производна форма на разтроша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтроши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтроши е производна форма на разтроша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтроши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтроши е производна форма на разтроша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разтроши — повелително наклонение, ед. ч.

разтроши е производна форма на разтроша (повелително наклонение, ед. ч.).