разтрошал

Речник на българския език

1. разтрошал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошал е производна форма на разтроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтрошал е производна форма на разтроша (мин. деят. несв. прич. м. р.).