разтрошавал съм

Речник на българския език

1. разтрошавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал съм е производна форма на разтрошавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал съм е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разтрошавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал съм е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).