разтрошавал е

Речник на българския език

1. разтрошавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал е е производна форма на разтрошавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал е е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтрошавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал е е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).