разтрошавало

Речник на българския език

1. разтрошавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошавало е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрошавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрошавало е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтрошавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтрошавало е производна форма на разтрошавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтрошавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтрошавало е производна форма на разтрошавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).