разтрошавала

Речник на българския език

1. разтрошавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошавала е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрошавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрошавала е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтрошавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтрошавала е производна форма на разтрошавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтрошавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтрошавала е производна форма на разтрошавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).