разтрошавал

Речник на българския език

1. разтрошавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрошавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрошавал е производна форма на разтрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтрошавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтрошавал е производна форма на разтрошавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтрошавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтрошавал е производна форма на разтрошавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).