разтропало

Речник на българския език

1. разтропало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтропало е производна форма на разтропам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтропало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтропало е производна форма на разтропам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтропало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтропало е производна форма на разтропам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтропало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтропало е производна форма на разтропам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).