разтрогнело

Речник на българския език

1. разтрогнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрогнело е производна форма на разтрогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрогнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтрогнело е производна форма на разтрогна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).