разтрогнел

Речник на българския език

1. разтрогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрогнел е производна форма на разтрогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтрогнел е производна форма на разтрогна (мин. деят. несв. прич. м. р.).