разтрогнал

Речник на българския език

1. разтрогнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрогнал е производна форма на разтрогна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрогнал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтрогнал е производна форма на разтрогна (мин. деят. св. прич. м. р.).