разтрило

Речник на българския език

1. разтрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрило е производна форма на разтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтрило е производна форма на разтрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).