разтрили

Речник на българския език

1. разтрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтрили е производна форма на разтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтрили е производна форма на разтрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).