разтрил

Речник на българския език

1. разтрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрил е производна форма на разтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтрил е производна форма на разтрия (мин. деят. св. прич. м. р.).