разтриело

Речник на българския език

1. разтриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтриело е производна форма на разтрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтриело е производна форма на разтрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).