разтриел

Речник на българския език

1. разтриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтриел е производна форма на разтрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтриел е производна форма на разтрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).