разтревожил

Речник на българския език

1. разтревожил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтревожил е производна форма на разтревожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтревожил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтревожил е производна форма на разтревожа (мин. деят. св. прич. м. р.).