разтребило

Речник на българския език

1. разтребило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтребило е производна форма на разтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтребило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтребило е производна форма на разтребя (мин. деят. св. прич. ср. р.).