разтребили

Речник на българския език

1. разтребили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтребили е производна форма на разтребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтребили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтребили е производна форма на разтребя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).