разточил си

Речник на българския език

1. разточил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разточил си е производна форма на разточа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разточил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разточил си е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).