разточили

Речник на българския език

1. разточили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разточили е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разточили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разточили е производна форма на разточа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).