разточил
1.
разточил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разточил
е производна форма
на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разточил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разточил
е производна форма
на разточа (мин. деят. св. прич. м. р.).