разточил

Речник на българския език

1. разточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разточил е производна форма на разточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разточил — мин. деят. св. прич. м. р.

разточил е производна форма на разточа (мин. деят. св. прич. м. р.).