разточи

Речник на българския език

1. разточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разточи е производна форма на разточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разточи е производна форма на разточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разточи е производна форма на разточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разточи — повелително наклонение, ед. ч.

разточи е производна форма на разточа (повелително наклонение, ед. ч.).