разточело

Речник на българския език

1. разточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разточело е производна форма на разточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разточело е производна форма на разточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).