разтичвал е

Речник на българския език

1. разтичвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичвал е е производна форма на разтичвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтичвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичвал е е производна форма на разтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтичвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичвал е е производна форма на разтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).