разтичвало

Речник на българския език

1. разтичвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтичвало е производна форма на разтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтичвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтичвало е производна форма на разтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтичвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтичвало е производна форма на разтичвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтичвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтичвало е производна форма на разтичвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).