разтичвала

Речник на българския език

1. разтичвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтичвала е производна форма на разтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтичвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтичвала е производна форма на разтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтичвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтичвала е производна форма на разтичвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтичвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтичвала е производна форма на разтичвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).