разтичвал

Речник на българския език

1. разтичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичвал е производна форма на разтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичвал е производна форма на разтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтичвал е производна форма на разтичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтичвал е производна форма на разтичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).