разтичва

Речник на българския език

1. разтичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтичва е производна форма на разтичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтичва е производна форма на разтичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтичва е производна форма на разтичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).