разтиквало

Речник на българския език

1. разтиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтиквало е производна форма на разтиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтиквало е производна форма на разтиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтиквало е производна форма на разтиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтиквало е производна форма на разтиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).