разтикаха

Речник на българския език

1. разтикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтикаха е производна форма на разтикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разтикаха е производна форма на разтикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).