разтегляло

Речник на българския език

1. разтегляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтегляло е производна форма на разтеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтегляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтегляло е производна форма на разтеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтегляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтегляло е производна форма на разтеглям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтегляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтегляло е производна форма на разтеглям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).