разтеглял

Речник на българския език

1. разтеглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтеглял е производна форма на разтеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтеглял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтеглял е производна форма на разтеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтеглял — мин. деят. св. прич. м. р.

разтеглял е производна форма на разтеглям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтеглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтеглял е производна форма на разтеглям (мин. деят. несв. прич. м. р.).