разтворил е

Речник на българския език

1. разтворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтворил е е производна форма на разтворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтворил е е производна форма на разтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).