разтворило

Речник на българския език

1. разтворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтворило е производна форма на разтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтворило е производна форма на разтворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).