разтворил

Речник на българския език

1. разтворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтворил е производна форма на разтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтворил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтворил е производна форма на разтворя (мин. деят. св. прич. м. р.).