разтворил
1.
разтворил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разтворил
е производна форма
на разтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разтворил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разтворил
е производна форма
на разтворя (мин. деят. св. прич. м. р.).